За книгата: 2020 / Спомените на Иван Губар за детството му в следвоенно беларуско село се четат с много по-голям интерес, отколкото много екшън романи. Тази книга е за свят, в който няма електричество, но има глад. Където жените стават в четири сутринта всеки ден, а децата играят с надут свински мехур. Където не ви затварят за жътва на коноп, а ви дават банер за предизвикателство, където 16-годишни момичета питат: „Чичо, има ли хора отвъд Гомел?“, а предприемчиви хора стартират стартиращи компании за производство на апарати за самогон от немски противотанкови мини. Опитайте да четете - може би ще усетите зова на вашите предци.